ЗАДА̀ТЪК, мн. -тъци и задàтки, м. Остар. Книж. 1. Задача. На съвестта задатъкът е да управлява към доброто всичките наши наклонности и работи. Лет., 1871, 169. Такова едно благодеяние ся очаква най-много от училищата ни, зачтото такъв е техният най-главен задатък: нравствеността! У, 1871, бр. 18, 285. Това прави той [учителят], като им предложи някои въпроси, на които да отговарят, или пък им обажда някои задатъци да ги решават сами. У, 1871, бр. 23, 378.
2. Предплата, капаро, пей, задавък. Проданта ся счита като нестанала: кога след проданта купувачът, който е дал задатъка (пей), не плати навремя другата сума. ВП, 63-64.
3. Обикн. мн. Данни за някакви качества, способности, наклонности. Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от робския живот на един народ, но народ непогибнал, защото е имал в себе задатки на възкръсване. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 115. И наистина умението да ся ползуваме и оправяме от законите природни е един от най-добрите задатъци. Лет., 1874, 155-156.
– От рус. задаток.