ЗАДА̀ЧА ж. 1. Нещо зададено, поставено (обикн. работа, краен резултат), което трябва да се извърши, да се изпълни или постигне. Институтът за български е основан със задачата да се създаде речник на българския език. АБ, 2016, бр. 19, 3. Даме Груев, Яне Сандански и др. били възпитани в духа на прогресивните идеи на българската демокрация и социализъм. Те си поставили задачата чрез народното въстание да освободят Македония и Тракия от турския феодализъм. Ист. VII кл, 109. Апостолът се обърнал с дълга реч към присъствуващите, които запознал с предстоящите задачи на освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. „Баща ми и аз гледаме на образованието като на най-главна задача в нашия живот.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 260. Мене ми царят зададе / тежка бе, олан, задача: / да му, Еленке, направа / за ден, бе, лозе голямо / и то грозде да му роди, / войската да си нахрани. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 71-72. Колективна задача. Планова задача. Производствени задачи. Научна задача. Творческа задача. Отговорна задача.
2. Работа, дело. Според моето мнение задачата на народния учител не се свършва в училищната ограда. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 81. При всяка книга аз трябваше да обяснявам какво съдържа, отде съм я взел, кога, за колко, и това беше една крайно трудна задача. К. Величков, ПССъч. I, 22.
3. Цел, към която някой се стреми, която иска да постигне. Пряката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за свой език, своя, българска земя. Б. Пенев, НБВ, 50. Един студент откри митинга и като заяви, че задачата на събранието не е партизанска, а общонародна, предложи на желающите свободно да си изкажат мнението. Ал. Константинов, Съч., 139. – Моят вестник има за задача да дава новини, а не да изправя кривите краставици, каза нетърпеливо Арзухалов. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 58.
4. Стесн. Упражнение по учебен предмет, чрез което се подпомага усвояването на преподавания материал. Строг, ала справедлив, големият музикант и добър учител покрай общите теоретични познания, които давал на възпитаниците си, обръщал особено внимание на простото, но оригинално решаване на учебните задачи. Ст. Грудев, ББ, 19. Той [учителят] ме пресече: – Няма защо да се срамуваш. Бележка никому няма да пиша. Но аз ще ти задам една нарочна задача. Искам да ми нарисуваш тоя пейзаж с думи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 139. – В такъв случай тия нравствени очерки, откак ги изслушат децата или ги прочетат сами с глас, могат да им послужат за занимателни задачи да разкажат наизуст прочетеното или да го напишат. С. Радулов, ГМП (превод), ХII-ХIII.
5. Мат. Физ. Упражнение по математика, физика и др., което се разрешава чрез разсъждения и изчисления. По черната дъска още личаха написаните с тебешир числа на задачи от четирите аритметически действия. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 47. – Няма по-трудно нещо от тригонометрия! Цял следобед се блъскам с една задача и все повече се забърквам. А. Гуляшки, МТС, 16. Пепо беше се нахранил по-рано и понеже бързаше за училище, решаваше някакви задачи на единия край на масата. М. Грубешлиева, ПП, 73. Задачи с две неизвестни. Сборник със задачи по физика.
◊ Позиционна задача. Мат. Задача, свързана с разположението на геометрични обекти в пространството. Изображенията на пространствени фигури могат да бъдат използувани за решаване на позиционни задачи за построение в стереометрията. Матем., 1966, кн. 4, 20.