ЗАДВЍЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от задвижвам2 и от задвижвам се. Специалистите от цеха за автоматизация например установиха навсякъде автоматично поточно задвижване на машините. Т, 1963, бр. 247, 2. Много от машините преминават към индивидуално задвижване чрез отделни електромотори.


Източник: Речник на българския език (онлайн)