ЗАДГРÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Според религиозните представи – който съществува или настъпва след смъртта; следсмъртен. Древните египтяни силно са вярвали в задгробния живот. Ив. Мирски, ПДЗ, 196. Тя е суеверна, тя вярва в задгробния живот и връщането на душите. Д. Димов, ОД, 279. Дебеличкият господин пък твърди с положителност, че съществувал задгробен живот и че той сам бил видял с очите си духа на покойната си съпруга. Св. Минков, РТК, 147. Будизмът, както всички религии, проповядва подчинение на съществуващия строй, в замяна на земните беди и нещастия обещава задгробно блаженство. Ал. Гетман, ВС, 45. // Който е свързан с представата за съществуване след смъртта, за живот след смъртта. От глада, мокротата и студа ние измършавяхме, заприличахме на задгробни сенки. Н. Хайтов, ПГ, 124. Вървяха из кални пътища, проточени като мъртви, задгробни реки. Й. Йовков, Разк. I, 161. И в мъглата жълтопепелява, / в нейното зловещо празненство, / броди тежко, неспокойно плава / някакво задгробно същество. Хр. Смирненски, Съч. I, 58. В смут ужасен и тревога / турци бягат из вратата / от задгробното видене. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 107.
2. Прен. За глас, лице и под. – който е лишен от жизненост; мъртвешки. – Моля, тук ли е господин Потайников? – пита със задгробен глас Буби и сърцето му става мъничко като грахово зърно. Св. Минков, РТК, 93. Под слабата светлина на лампата хлътналото му лице изглеждаше още по-задгробно и призрачно. Д. Димов, ОД, 267.