ЗАДЕБЕЛÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задебеля като прил. Спец. Който е станал с по-голяма дебелина от нормалното, който е увеличил дебелината си; надебелен, удебелен. Той [таралежът] веднага се сви на кълбо, от което щръкват на всички страни множество дълги бодли. Това са втвърдени и задебелени косми. П. Петков, СП, 6. Задебелените части на костта се намират на местата на съединяването им с други кости, което значително увеличава повърхността на съприкосновението. Ал. Гюровски, АЧ, 75-76. Стъблените грудки представляват силно задебелени участъци на стъблото (няколко междувъзлия). Д. Воденичаров и др., ЕБ, 102.