ЗА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се намира, стои отзад, не от лицевата част на нещо. Противоп. преден. После с привично движение опипах възела на вратовръзката, портмонето и задния джеб, копчетата на сакото и решително отворих вратата. Др. Асенов, СВ, 20. Когато в бакалницата не остана никой, той влезе в задната стаичка, откъдето донесе един пакет. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. Заден вход. Заден изход. Заден двор. Задна врата. // Който се намира или стои отзад, зад нещо, обикн. от същия вид. Противоп. преден. Те видяха върху шосето колата на Спиридонов. Мария и Борис седяха на задните места и разговаряха оживено. Д. Димов, Т, 81. Дочувам да шепне някой от задните чинове: „Хубаво ще си го разиграваме това учителче!“. Ран Босилек, Р, 13. Румънските линии не удържаха. Авангардът трябваше да се оттегли правилно и спокойно на по-задни позиции. Й. Йовков, Разк. II, 224. Знамето или гербът на България е бил такъв: разярен лев, изправен на задните крака, предните си държи разпрострени, чега иска да хване нещо. НБ, 1876, бр. 13, 55. Дека минуе предното коло, тамо – и задното. Погов., СбНУ IХ, 197.
2. Прен. За мисъл, намерение, цел и под. – който е скрит, подъл, нечестен. – Преди всичко този лекар е съвсем благороден човек. Никакви задни мисли няма, както ти си въобразяваш. К. Калчев, СТ, 138. Всичко, що е писал Раковски, писал го е с искрено убеждение. Той не се е водил от никакви разчети и задни мисли. К. Величков, ПССъч. VIII, 14. – Мисли, че не му разбирам от шмекериите, от циганскио език и от лошите задни намерения, с които е дошъл. П. Михайлов, МП, 42. – Аз ще са покоря на минутата; и това, госпоже, вярвайте добре, аз ще сторя без никаква задна мисъл, без никакво лошо намерение. Ч, 1875, бр. 6, 279.
◊ Заден план. Спец. В киното, театъра – по-задната част от сцената, където се разиграва действието. Поражда недоумение обаче осветлението в IV картина: задният план силно осветен, а на преден план полутъмнина. Т, 1954, кн. 6, 55. Заден ход. 1. Спец. За превозно средство (кола, кораб и под.) – ход за движение в обратна посока, назад. Станах управител на магазин с голяма стъклена витрина. Ала кешки да не бях приемал! Защо ли? Защото магазинът се случи на ъгъла на уличката, където ДАИ произвежда изпити по заден ход с младите шофьори. Тонич, ВН, 1961, бр. 3033, 4. Половин час по-късно бялото пътнишко корабче се отдели от пристана със заден ход. Ем. Манов, БГ, 23. 2. Книж. Развитие в обратна посока; регрес. Във всеки случай едно е ясно: идва ново. Защото историята заден ход не познава. И в това ново всеки народ ще внесе своята самобитност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 3. 3. Книж. Отказване от някакви действия под натиск на обстоятелствата. Задна предавка. 1. Техн. Механизъм, който осъществява движението на превозно средство назад. 2. Разг. Задна скорост. Противоп. предна скорост.
~ Влизам / вляза през задната врата (задния вход). Разг. Ирон. Бивам приет да уча, да следвам или да служа някъде не по установения ред, по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета – през задния вход. К. Грозев, СС, 31. Давам / дам заден ход. 1. За превозно средство – без да обръщам, потеглям, вървя със задната си част. Първата кола след избухването на бомбата се обърна в дълбокия дол, а другите дадоха заден ход. А. Каралийчев, СР, 118. Локомотивът даде заден ход, след което спря. 2. Книж. Отказвам се от действията си под натиска на обстоятелствата. Бликнаха горещите чувства на свободолюбивия френски народ. Всичко това принуди реакционните сили да дадат заден ход. ВН, 1960, бр. 2672, 3. Заден двор на нещо. Книж. Неофициална, непредставителна, обикн. труднодостъпна за наблюдение част от нещо. Стесняваше хоризонтите до рисуване на самоцелни импресии или до мрачно битописателство на задния двор на живота. Лит. ХI кл, 301. Измествам / изместя (изтласквам / изтласкам) на заден план някого или нещо. Книж. Отстранявам някого или нещо от първото място, ставам причина да престане да има първостепенно значение, важност. Американските монополи, които все повече се насочват към Индия и Пакистан, се стремят да изместят на заден план английските. ОФ, 1950, бр. 1841, 3. Минавам / мина (оставам / остана, отстъпвам / отстъпя) на заден план. Книж. Добивам второстепенно значение, важност. Следва най-амбициозният и най-дългият разказ („Уважаеми господа съдии“), в който криминалното остава на заден план, изместено от ироничен разказ за писателското битие от последните десетилетия. ЛВ, 2007, бр. 16 [еа]. Колкото повече личността на поета отстъпва на заден план, толкова повече той става обективен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 75-76. На заден план. Книж. На място с второстепенно значение, важност. Противоп. на преден план. Трябва обаче да се съжалява, че авторът не е спрял достатъчно своето внимание върху образа на Шлосера. Между другите образи тоя герой е даден на заден план. С, 1951, кн. 2, 174. На заден план стоя (съм). Книж. Имам второстепенно значение, важност. Детето започна да се вълнува до такава степен, че той почти забрави да се интересува от работата в „Балканска звезда“ и от своеволията на Гита. И работата, и Гита стояха сега на заден план. К. Калчев, СТ, 158. Оставям / оставя (поставям / поставя, слагам / сложа) на заден план някого или нещо. Книж. Придавам на някого или нещо второстепенно значение, важност, преставам да се занимавам с нещо или да му отдавам предишното значение. Общинските дела, на които по-рано с такова усърдие беше се отдал, сега ги остави на заден план. Т. Влайков, Съч. III, 170. Отдръпвам се / отдръпна се (оттеглям се / оттегля се) на заден план. Книж. Доброволно или с определена цел отстъпвам водещото си място в полза на другиго или в името на някакъв идеал, благородна цел. Недоволството обсажда от всички страни професора палач. Генерал Вълков тактично се отдръпна на заден план. Н. Христозов, ПД, 110. Със задна дата. Книж. С дата, предхождаща събитието, с минала дата. Сядам си / седна си на задните части. Разг. Ирон. 1. Заемам се усърдно и продължително с някаква работа, обикн. свързана с неподвижно седене на едно място. Ще трябва най-после да си седна на задните части и да се подготвя за изпита. 2. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави, или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се. Дълго време се противи, после си седна на задните части. Примири се.