ЗАДÈТО и (остар.) ЗАГДÈТО нареч.-съюз. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за причина, за да се означи, че действието в подчиненото изречение е причина за действието от главното изречение; защото, понеже, тъй като, затова че, дето. Чинеше му се, че хората ще му се смеят, задето е без работа. Т. Влайков, Съч. II, 139. Росинка го посрещна с разтуптяно сърце. Евгени пък тръпнеше от срам пред самия себе си, задето се бе толкова смутил и объркал. Д. Ангелов, ЖС, 241. Нона се обърна и тръгна назад. Искаше да покаже на Йосифа, че му се сърди, задето ѝ приказва тъй. Й. Йовков, ЧКГ, 182. Мнозина от дописниците ни люто се сърдят, задето нашата анкета не била разгласена във всички учителски органи. Р, 1926, бр. 208, 2.