ЗАДЍГАМ1, -аш, св., прех. Разг. Започна да дигам; завдигам1. Момците бавно задигаха глави – изненадани и ухилени. А. Страшимиров, К, 5. задигам се страд. Дръжте го! Пребийте го! Задигаха се, засваляха се тояги все на едно място. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 138.
ЗАДЍГАМ СЕ св., непрех. Разг. Започна да се дигам; завдигам се.
ЗАДЍГАМ2, -аш, несв.; задѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задѝгнат, св., прех. 1. Разг. Вземам без позволение; открадвам. Васко се замисли и решително предложи: – Хайде да откраднем фенерчето от техника. Аз ще го задигна. В. Ченков, СНД, 128. Хитлеристите бяха задигнали със себе си последните храни, бяха изстискали последните капки кръв от бледите лица на виенчани. П. Вежинов, НС, 92. Но веднъж, подир тежък безпричинен побой, Жак прибра в джоба свидетелството си, което беше едничката му лична вещ, задигна половин хляб от кухнята и избяга от къщи. Б. Райнов, ДВ, 251-252. // Отвличам, откарвам насила някого със себе си. От някои села са задигнали почти всички мъжки жители. Особено са нарочени ония села, дето има убити турци. К. Величков, ПССъч. I, 66.
2. Диал. Вдигам, издигам. Орелът я задига / и в облаците с нея стига. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281. Дор туй си змея издума / и си Рада задигна, / издигна горе в небеса / до високите канари, у широките пещери. Христом. ВВ II, 237. задигам се, задигна се страд.
ЗАДЍГАМ СЕ несв.; задѝгна се св., непрех. Диал. Вдигам се, завдигам се. Направете ми туй задължение, земете няколко глътки от тоя лек. Аз отстраних чашата с ръка и се задигнах на постелката си, но направих туй с голямо напъване, защото страшно ми се виеше свят. ССГ (превод), 15. Къде обед през тоя ден светлото пролетно време се помрачи: цели стени черни облаци се задигнаха откъм Балкана. А. Страшимиров, Съч. I, 231.
– Друга (остар. и диал.) форма: завдѝгам.