ЗАДЍГАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от задигам2 и от задигам се. Крадците бяха двама здравеняци. Те надникнаха в къщата и скоро се убедиха, че няма нищо за задигане. Св. Златаров и др., ПЛ (превод), 56.
