ЗАДИМÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задимя2 като прил. 1. Който е изпълнен с дим или над който се вие дим. Той застана на няколко крачки от вратата и започна да оглежда задимения салон с присвити намръщени очи. Г. Русафов, ИТБД, 36. Изморен, задъхан, изпотен и мокър от снега, пристигнах направо в задимената одаичка, дето всички бяха вече насядали около кръглата паралия. К. Калчев, ПИЖ, 6. Едва успеят да се заселят няколко къщи, ето ти изниква фабрична тръба и току видиш тихото земеделско поселение се обърнало на задимен индустриален градец. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Снабден с противогаз и с кислороден апарат, човек може да изпълнява своите задачи под вода, в задимена атмосфера, без да рискува да се задуши. Хим. VII кл, 1965, 32. Задимено кафене. Задимено небе.
2. За предмет, обикн. стъкло – който е потъмнял от дим, който е опушен. Смрачи се. През задимените прозорци на кафенетата се виждаха купчина хора. Г. Караславов, Тат., 178-179. Ако погледнем обкръжаващата ни природа през задимено стъкло, изведнъж тя помръква, става сива като печален есенен ден.
3. Рядко. Който е замъглен, полупрозрачен. Кристалите на кварца са бистри или различно оцветени; бистрите се наричат планински кристал, виолетово или теменужено оцветените – аметист, жълтите – цитрин, слабо задимените вътрешно – опушен кварц. Геол. IХ кл, 198.