ЗАДИМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. задимя̀л, -а, -о, мн. задимèли, св., непрех. 1. Започвам да димя. Където се мярнат сивите трудовашки шинели, там скоро замирисва на асфалт и бензин. Там задимяват комини, заечават сирени и автомобилни тромби. Н. Хайтов, ШГ, 102. Започнахме да печем тикви и царевични мамули. Задимяха огньове из полето. Замириса на есен. К. Калчев, ПИЖ, 73. Заяко успя да подпали праханта и цигарите на двамата мъже задимяха посред речното корито. Й. Радичков, СР, 113. Недялка запали лампата и духна свещта. Найден се загледа в още нажеженото фитилче, което задимя и бавно започна да почернява. В. Геновска, СГ, 78. Два малки филджана с кипнала черна леблебия задимяха над масата. С. Северняк, ВСД, 210.
2. Безл. задимява, задими. Започва да дими. Няколко от момците се струпват към дъното на мегданя. Далеко зад една рътлина задимява, скоро димът се подига, тук-там блясват из него искри. П. Тодоров, Събр. пр II, 235.
ЗАДИМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Изпълвам нещо с дим; опушвам. Потънала в зеленина, София се губи всред величествена борова гора. Нито един фабричен комин не задимява кристално чистото небе. К, 1963, кн. 1, 4. Децата си бяха легнали и заспали, а мъжът ѝ още пушеше цигара и бе задимил. Опушената гредоредна стая бе се вмирисала цялата на тютюн. Кр. Григоров, И, 16. В двете промишлени зони, разположени така, че да не задимяват жилищните райони, ще се построят заводи за фино машиностроене.
2. Непрех. Диал. За човек – отивам някъде, обикн. скрито, без да ме видят; изгубвам се, духвам. – Никой няма да те види! Веднага след туй ще задимиш към хергелето... Ив. Карановски, Разк. I, 101. Ти къде пак задими вчера, та не се обади на никой? БД I, 85. задимявам се, задимя се страд. Че погледна Марко Краляв, / че погледна в равно поле, / погледна, чудом се чуди, / полето са задимило / от тъмни мъгли прахове. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 146.
ЗАДИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; задимя̀ се св., непрех. За помещение или пространство – изпълвам се с дим, вие се дим над мене. Синът му хвана дръжката на духалото и започна да раздухва огнището. В ковачницата се задими, замириса на въглища и на желязо. К. Калчев, ПИЖ, 141. В това време затрещяха нашите пушки и картечници. Задими се всичко наоколо. Вл. Мусаков, СбЗР, 440.