ЗАДИМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от задимявам2 и от задимявам се. Амониевият хлорид се използува във военно време за задимяване с цел да се замаскират войските от неприятеля. Хим. IХ кл, 1950, 16. Може да се осигури и задимяване. В овощните градини и лозята да се осигурят горивни материали и щом температурата спадне до 0 градуса, да се задимява. РД, 1960, бр. 118, 3.