ЗАДЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от задирам2 и от задирам се. Лагерите от пресована пластова дървесина издържат големи натоварвания. Това е, защото песъчинките, попаднали в тях, се забиват в дървото като по-мек материал и не се получават задирания. НТМ, 1961, кн. 3, 5. То [буталото] се прави по-дълго, за да не се криви под действието на перпендикулярните към стените му сили, което би предизвикало задиране. Р. Ранков и др., М, 95.