ЗАДЍРВАМ1, -аш, несв. (рядко); задѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да диря, да търся нещо. Никола Попов чу името на Черенева и троснато го задири, а после го прострели с поглед. А. Страшимиров, Съч. I, 185. Сватовете се запоглеждаха и разбраха, че Вълко не е с тях. За да не се върнат назад, пръснаха се из гората, задириха пряка пътека до друма. К. Петканов, П, 76. Отвсякъде залаяха псета. Нахълтахме и задирихме подслон. Селяните навярно неотдавна бяха избягали. Вл. Мусаков, СбЗР, 436. Каравелов обърна листа и зачете стихотворенията. Та все пак това са работи на един начинаещ – рече си той, разтвори бързо неписаните листи и задири грешки, грубоватости – ето тук, ето тук. Ст. Дичев, ЗС II, 428. задирвам се, задиря се страд. и взаим. От сутринта двамата се задириха и едва вечерта се намериха.
ЗАДЍРВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); задѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Задирям. Той не беше виждал Катя отблизо от оня ден. Знаеше, че тя го избягва, затова сметна за непочтено да я задирва. Ст. Чилингиров, РК, 271. Млад човек задирвал комшийката си. П. Р. Славейков, БП II, 223. На ядене не задирваше много: като има хубаво сготвено – хубаво и ще яде, а кога няма, ядеше и сух хляб. М. Георгиев, Избр. разк., 94. „Той .. ако задирва и за такива работи, какво ще остане от ония хайдуци, дека крадат и с двете ръце.“ Т. Харманджиев, КЕД, 235. задирвам се, задиря се страд. и взаим.
ЗАДЍРВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); задѝря се св., непрех. Задирям се.