ЗАДЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал.. Отгл. същ. от задирвам2 и от задирвам се. Поздрави, изпращани по специални лица, подаръци, задирвания, посещения в театъра и другаде – не ме отклониха от решението да не се поддавам. М. Кремен, РЯ, 455.


Източник: Речник на българския език (онлайн)