ЗАДИРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Задирлив. Той обичаше да ѝ говори с увлечение за тайните на математиката и безкористно я подготвяше, преди тя да замине за изпита. Сега той вдъхновено сменяше тона си – ту галантно задирчив, ту бащински интимен. Т. Харманджиев, КВ, 273.