ЗАДЍРЯМ, -яш, несв.; задѝря, -иш, мин. св. -их, св. (рядко), прех. 1. Разг. Настойчиво изразявам чувства на симпатия, на обич, към някого, като го ухажвам. Стиля беше най-хубата мома в селото. Задиряха я ергени и от околните села. К. Петканов, ОБ, 76. Иван Боримечката хвърляше очи на Стайка Чечина, която упорито задиряше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. Нали помни Иван колко тичане беше, докато се оженят. Две годинки я задиря по сборове и седенки. М. Марчевски, П, 194-195. Как е задиряла това момче, как го е гледала всяка утрин, прикрита зад завесите, с разплетени коси и гребен в ръка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 160. Либил Никола Гергана, / либил я и я задирял: / заран и вечер по извор, / по хора всяка неделя. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. // Неодобр. Обикн. за мъж. Държа се непристойно с жена, правя ѝ неприлични подмятания, закачки. – Кажете ми вие, почтени преспанци, коя честна и праксана жена ще тръгне посред бел ден из чаршията и да я задирят пияните турци! Д. Талев, ПК, 221. Беше свикнала с тия погледи на безделни мъже. Задиряха я вечер, когато се връщаше от работа. М. Грубешлиева, ПП, 135. „Тараран-тиририн“... – се чува латерната все по-близко и по-близко .. латернаджията не бърза, а се шляе по сокаците и задиря хорските момичета. М. Кремен, СС, 131.
2. Диал. Закачам някого, обикн. като му задавам неудобни въпроси или му искам нещо; задявам. Задиряха го защо не се е оженил, а той отговаряше: – Даскал къща не храни. Не мога да храня аз жена. Д. Талев, И, 295. – Чичо Йорге, чичо Йорге – подвикват Апостоловите деца, – дай барем едно рубенце. Леля Жечка дръпва децата пред себе си, но от другата страна други го задирят. Д. Немиров, Б, 64.
3. Непрех. Диал. Обикн. с отриц. Искам да зная, интересувам се от нещо; диря, придирям. Бай Ганьо е мазник, но нека ние много-много не му задиряме, защото като българин, релативно, той може да е – нравствено високостояща личност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 344. Здравка (слиза, запретва поли и се мие). Росица: – Той Кольо и немита те харесва, Здравке: овчаря му не задиря много. Ц. Церковски, ТЗ, 104. задирям се, задиря се I. Страд. от задирям в 1 и 2 знач. II. Взаим. от задирям в 1 знач. Един път харесат ли се, момата и момъкът започват да се задирят. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 54. И тянка Тодора продължаваше: – Иван най-подир се сгоди за тази мома, що ви казах, че се задиряха и щяха да правят сватба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45.
ЗАДЍРЯМ СЕ несв.; задѝря се св., непрех. Обикн. с предл. с. 1. Закачам cе, занасям се с някого, за да изразя чувствата си на симпатия, обич. Боньо по седенките повече свиреше и не се задиряше с момите. А. Страшимиров, ЕД, 125.
2. Диал. Закачам се, шегувам се с някого, обикн. като му задавам неудобни въпроси или му искам нещо; задявам се. Катерина, малката, наистина не можеше да гледа дълго около себе такива замислени, мълчаливи люде или пък демон някакъв все ѝ нашепваше да се задиря, да си устройва игри, които смущаваха и сърдеха другите. Д. Талев, ЖС, 195. Възможно нещо ли е Тодораки да стои мирен и да не се задиря с някого? Кой да извади прякор някому – той. Душата му беше отзвук на всичко, което се случваше в града. Д. Немиров, Б, 13.