ЗАДЍРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от задирям и от задирям се. Още в първите дни на познанството им Надя го удиви с прямия си, открит характер. Тя се държеше с него свободно и приятелски, но винаги пресичаше умело задирянията му. Ем. Манов, ДСР, 239-240. Полутъмните коридори [на университета] на горното помещение, както и тая стълбичка бяха кръстосвани от студенти и студентки през целия ден и шумяха весело от закачки, шеги, задиряния. К. Константинов, ППГ, 96. Младите на село не се свенят да изказват открито любовта си. След това вече се почва формалното задиряне на младите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 63.