ЗАДЍШВАМ, -аш, несв.; задѝшам, -аш, св., непрех. и прех. Започвам да дишам. Тя слагаше билки и плодове и между дрехите – да миришат на хубаво. И цялата ѝ стаичка миришеше тъй хубаво, с прецъфтяло и малко тъжно благоухание, че човек задишваше и по-дълбоко, и по-тихо. А. Дончев, ВР, 158. Захлупи лице на масата и задиша тежко, сякаш въздух не му стигаше. Идваше му да заплаче, но стискаше зъби, мъчеше се да се овладее. П. Проданов, С, 112. Конят спря отвъд. Целият затрепера, потънал в пот, и тежко задиша. А. Каралийчев, СР, 69. И с широко разтворени ноздри задиша горския въздух, напоен с дъха на дъбова шума, напечена от слънцето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 450. Болният задиша равномерно. Δ Раненият задиша ускорено. задишвам се, задиша се страд.
– Друга (диал.) форма: задѝхвам.