ЗАДЍЯМ, -ѝяш, мин. св. -ѝях, св., непрех. Диал. Задишам тежко. В стаята влезе тежкоподвижният Вандо. – Какво си задиял така бе, като разпран ковашки мех? – сопнато го посрещна Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 465.
