ЗАДМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; задмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задмѝнат, св., прех. 1. Настигам движещ се предмет или човек и го изпреварвам; надминавам, подминавам. Майорът закрачи още по-бързо, но свързочниците го задминаха. П. Вежинов, ЗЧР, 172-173. Огромният жребец на агата, усетил, че друг жребец иска да го задмине, почна да ръмжи като мечка. А. Дончев, ВР, 33. Скоро той разбра, че и тука трябваше да внимава и да държи здраво юздите в ръцете си, защото всяка каруца, която издрънчаваше отзад и искаше да го задмине, подплашваше конете му. Й. Йовков, ВАХ, 29. // Отминавам нещо. Вече трети час двамата калугери яздеха по прашния път. Те отдавна бяха излезли от гористото Средногорие, задминаха Баня и сега край тях се ширеше равното карловско поле. Ст. Дичев, ЗС I, 64. Така двамата извървяха улиците до къщичката, в която живееше Кирилка, без да срещнат някакво подозрително лице. Емил задмина къщичката, спря на ъгъла на улицата и се обърна. Д. Ангелов, ЖС, 231. Жак накуцва мъчително и следи дали офицерът ще спре на оная врата, или ще я задмине. Б. Райнов, ДВ, 258.
2. Прен. Настигам и изпреварвам някого в развоя си. До шестнайсетата си годишна възраст изглеждаше изостанал в развитието си – приличаше на четиринайсетгодишно дете – дребничко, но здраво. По-късно израсна бързо, наедря и задмина връстниците си. Ем. Станев, ИК I и II, 31.
3. Прен. Надхвърлям известен предел, степен; надминавам. Областта, която му е [на романиста] предоставена, колкото и широка да е, не трябва да задмине границата, която го дели от моралиста и философа. К. Величков, ПССъч. VIII, 53-54. – Тук си прав. Виждал съм, знаеш, немалко мизерни външности, но ти си задминал всичко възможно. Е, какво, ще пийнем ли по едно? Б. Райнов, ДВ, 157. задминавам се, задмина се I. Страд. от задминавам. II. Взаим. от задминавам в 1 и 2 знач. Влаковете се срещат в кръстовищните станции, настигат се, задминават се. Д. Казасов, ВП, 254.