ЗАДМИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); задмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. задмѝнат, св., прех. Задминавам. Вратата на тъмницата на Оробони беше отворена. Вардачите, които ме придружаваха, искат да прибързат, за да затворят тия врата. Задминувам ги, спущам се и ето ме в ръцете на Оробони. Др. Цанков, ТМ (превод), 164. задминувам се, задмина се страд. и взаим. Но това учудвание, което произвождат в нас непознатите сили, се задминува от учудванието, което може да ни вдъхне вкоренената майчина любов, която в человеческия род я кара да се посвети цяла за доброденствието и щастието на децата си. Н, 1881, кн. 2, 127. И ние потеглихме нагоре, по сянката на улея, като се настигахме и задминувахме един други. П. К. Яворов, ХК, 169.