ЗАДМÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За места, страни, градове и др. – който се намира много далече, зад морето или зад много морета. На едно самотно островче видяхме накацали десетина черни птици. Те приличаха на посрещачи, които чакат гости от далечни задморски страни. А. Каралийчев, НЗ, 97. Ирина взе от етажерката „Палми край тропическото море“ и чете до късно. Въображението ѝ почна да скита из чудни задморски страни. Д. Димов, Т, 12. Животът тук [на „Прокълнатите острови“] не е богат на форми. Той е представен от костенурки, гущери, огромни паяци, игуани – учудващи творения на задморската природа. Н. Боев, Г, 30.
2. Който е от страни, от места, разположени отвъд морето или отвъд много морета. Ех, на трапезата, пред изобилните ястия и под въздействието на силните задморски вина, всички звани и незвани се бяха показали сподвижници на българското освобождение. Д. Рачев, СС, 152. Капакът на цигулката ще бъде от пиринска мура, грифът – от задморско дърво абанос. А. Каралийчев, С, 185. Задморски подправки. // Който се извършва в страни, места, разположени зад морето или зад много морета. Дон Игнацио предлагаше нещо друго: участие в задморска търговия, овладяване на територии от новия свят. И. Спасова, ЧК (превод), 20. Той се уединил в Сагриш – крайния югозападен кът на Португалия край нос Сен Винсент. Там със средства на ордена основал обсерватория и морско училище, създал база за задморски пътувания и завоевания. Л. Мелнишки, С, 19.