ЗА̀ДНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от задник1 (в 1 знач.). Митко се претъркулва като топка назад и се заравя в сеното. Той крие само главата си, а дебелото му задниче в къси панталонки остава навън. П. Незнакомов, МА, 60. Той се навеждаше близко до него [бебето], пипаше с един пръст кожицата му, разглеждаше усмихнат малкото му задниче. М. Кремен, СС, 59.