ЗА̀ДНИЩЕ1, мн. -а, ср. Диал. 1. Задна част на кола, каруца с колелета; задница1. Противоп. предница, преднище. Веднаж на задушница ми се случи да отида с Тане в гората за дърва. По целия път той спа на заднището на колата. Г. Белев, ПЕМ, 86-87. След това Миньо изнесе от къщи един пълен чувал, нагласи го върху заднището на колата, завърза го внимателно с въже и подкара воловете. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220-221.
2. Разш. Задна част на нещо. Това обаче, което ме порази истински, бе формата на стъпалото ѝ [на обувката]. То беше толкава късо, че нито един човешки крак не би се напъхал в него, и освен това беше полукръгло; имаше формата на конска подкова или на мъжки ток, обърнат със заднището напред. Ем. Манов, ПУ, 31.
ЗА̀ДНИЩЕ2, мн. няма, ср. Диал. Данък, който не е събран през годината; недобор, бакия. Имаме от ланската виргия заднище до пет хиляди гроша. Н. Геров, РБЯ II, 65.