ЗАДÒБЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е зад, над облаците, като се гледа от земята; надоблачен. Самолетът ракета може да се издига далеч в задоблачните височини, там, където въздухът е достатъчно разреден и не оказва голямо съпротивление при бързия полет. И. Пандев, ТИ (превод), 5. Известният вече по това време покорител на задоблачните висоти ще може гордо да каже, че за пръв път е облякъл космонавтски костюм преди много, много години. К, 1963, кн. 8, 6. Над нас блести / в задоблачни предели / неразгадан докрая млечен път, / а малко да постигнем сме успели – / дела / дела / дела ни предстоят! Л. Стефанова, СКО, 73.
2. Прен. Който е отвлечен, абстрактен, без връзка с действителността. Времето през войната е време, когато символизмът разкри напълно своя противонароден характер, когато редица поети слязоха от своите задоблачни кули. В. Карагьозов, Избр. пр, 14. Губят смисъл вече и илюзорните увлечения в задоблачната романтика на символизма, който Дебелянов все по-сигурно преодолява и преминава в реалистични позиции. Лит. ХI кл, 90.