ЗАДОВОЛÈНИЕ ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Задоволяване. Совестта поучава всякога с важност и справедливост! Не ся уверявай на никого другиго, нито измислювай друг някой начин за задоволение на недопростителните си желания и наклонности. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 179. И действията му не бяха направлени освен към задоволение на едно необяснимо властолюбие. П. Р. Славейков, ГУ, 56.
2. Само ед. Задоволство, задоволеност. При свършванието на тая си забележка, ние не можем да не кажем, че с голямо задоволение даваме място на излагаемия критически разбор и сърдечно благодарим на автора му. ПСп, 1871, кн. 4, 83. – Всичките изказват голямото си задоволение от тази книга и казват: „И вие потрудете ся братя, та я прочетете, да ви буде на „ползу, болгаром похвала, а на пакост греком“. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 15. За общо задоволение ние оттука вече тръгнахме наедно. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 71.
3. Удоволствие. Когато се залавяме за първоначалното обучение детето на книга, трябва да се залавяме така, щото детето и в това занятие да намира такъв интерес и такова задоволение, каквото намира в играта. ПСп, 1871, кн. 4, 112.