ЗАДОВОЛЍТЕЛНО. Нареч. от задоволителен; удовлетворително. Вторият куршум удари в мишената, но много вляво. – Този път по-сполучливо – каза Тодор Коритков, – но още не е задоволително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 352. Говореше се за някакво домашно упражнение на класа от учителката по български език. И една от ученичките бе помолила учителя да провери дали домашното ѝ е написано задоволително. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20. След това „Таймс“ си задава тия въпроси: „Може ли лорд Сализбери при разговорите си с генерала Игнатиева да решат този въпрос задоволително и за двете скарани държави?“. НБ, 1876, бр. 51-52, 199. Ученикът отговори задоволително.