ЗАДОВÒЛСТВО, мн. няма, ср. Приятно чувство от постигането на нещо желано или предпочитано; задоволеност. Душата му бе изпълнена с радост и задоволство, сякаш се връщаше от хубаво представление в театър. Ем. Станев, ПЕГ, 16. А свършваше ли другата работа вкъщи, сядаше на столчето до печката и вретеното ѝ напевно забръмчаваше. И аз виждах на лицето ѝ израз на задоволство – баба обичаше да работи. Сп. Кралевски, ВО, 37. Ако ся задоволиш с това, что имаш, ти щеш си доста богат; защото богатството състои в задоволството, а не в излишността. А. Начев, ПЖЧ (превод), 14.