ЗАДОВОЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от задоволявам и от задоволявам се. И така, с обещанието на великите сили за едно постепенно задоволяване на всичките ни искания, ние приехме да подпишем решенията на посланишката конференция. Ст. Дичев, ЗС I, 227. А бързото задоволяване на потребността води както до пресищане, така и до разрастване на сферата от потребности. Хр. Домозетов, ОР, 148.