ЗАДОМÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задомя като прил. Разг. 1. Който е оженен или омъжен; семеен. Противоп. неженен. Тя гледаше да му приготви всичко така, че той наистина да има вид на задомен човек, за когото се е грижила вярна и влюбена другарка. Ст. Чилингиров, РК, 217. – Тук се чувствувам, кажи речи, по-добре, отколкото в собствената си къща – рече той. И това беше вярно, защото като вдовец с отраснали, задомени деца, общителният му нрав не го задържаше дома. Ст. Дичев, ЗС I, 287.
2. Като същ. задомените мн. Лица, които имат семейство; женените, семейните. Противоп. неженените. Неженените идеха сами, задомените с челядта си. Ив. Вазов, Съч. VI, 26.