ЗАДОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; задомя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Създавам дом, семейство на някого; женя, оженвам. – Дали ще доживея да задомя и Генка, не знам, че съм вече пътник. Г. Караславов, ОХ, 416. Чанко беше овдовял, та намисли да задоми щерка си Пена. И взема на око Йовка – иска да си го стори зет. А. Страшимиров, А, 561. Първата наша обязаност в това отношение е да не задомяваме вече четиринайсетгодишни момичета, които още не са добиле телесна сила да раждат деца и да се грижат за тяхната отхрана. Зн, 1875, бр. 6, 91. Войвод мами си думаше: / „Годи ма, мамо, годи ма, / годи ма и задоми ма!“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 166. задомявам се, задомя се страд.
ЗАДОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; задомя̀ се св., непрех. Разг. Създавам си дом, семейство; женя се, оженвам се. Тя искаше на всяка цена да свърши университета, да се прояви в науката и когато реши да се задоми, да си избере другар от среда – също като нея учен и знатен. Ст. Чилингиров, РК, 12. Дъщерята се задоми и замина в Рудозем с мъжа си. Др. Асенов, СВ, 154. След като поседя слуга няколко месеци при двамина от богатите еснафи, той стана чирак при едного от тях и скоро изучи обущарския занаят. После се задоми. И ето го сега баща на две деца и опитен обущар. П. Здравков, НД, 124. Много от другарките ѝ се омъжиха. Повече отиваха на село и там се задомяваха. Г. Райчев, ЗК, 156. Сега си имам къща, задомих ся, добих си дечица, които сега уча и отгледвам. Лет., 1874, 250. Болен Герги отговаря: / – Леле варе Герьовице, / проста да си, ожени са, / ожени са, задоми са. Нар. пес., СбВСт, 114.