ЗАДОМЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от задомявам и от задомявам се. Все още не му се вярваше, че Бойка, малката му сестричка, е станала мома за задомяване. – Кой е зетят, избрахте ли човек като за нас? В. Нешков, Н, 283. Трябваше да приготвят нещо за дарове. Кръстевица постоянно мислеше за задомяването на дъщеря си. Г. Караславов, ОХ, 193.