ЗАДОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Започвам да доя, да изстисквам с ръце или с машина мляко от виме на добиче. Селянинът задои кравата.
2. Остар. и диал. Започвам да доя, да кърмя дете; закърмям1. Преди той да дойде при нея, тя задои първата си рожба. Щом детето налапа ненката, по жилите ѝ се разля сладост. К. Петканов, ОБ, 225. Българката, като съпруга, играе твърде незавидна роля в своето семейство. Ако не е дома, тя е на полето, заобиколена постоянно от своите деца, които тя ту задоява във време на кратката почивка, ту храни и бави. Н, 1882, кн. 2, 157.
ЗАДОЯ̀ВАМ СЕ несв.; задоя̀ се св., непрех. Диал. Започвам да давам мляко. Я га са крави задоят, / кой ще ми крави издои? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 155.
ЗАДОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Давам на новородено за пръв път да бозае, да се храни; закърмям2. Едно време имало обичай да задояват детето едва след няколко дни по добивката. Й. Груев, КН 3 (превод), 49-50. И двете [теленца] бяха женски. Като ги поблиза кравата, двамата кравари ги внесоха в стаичката на топло. Те ги задоиха и подсушиха. ОФ, 1950, бр. 1745, 4. Кога е мене родила [майка ми], с пресно ме мляко окъпа, / с медовина ме задои! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. задоявам се, задоя се страд.
◊ На трън задоен. Диал. Много нервен, опак, сприхав. – Ще вдигна цялото окръжие! Ще ги смажа като червеи! Първият ми отговор ще бъде един страшен митинг утре. Дядо Нистор излезе, без да гъкне нещо. „На трън задоени, на трън задоени“ – казваше си той. Ив. Вазов, Съч. VII, 98-99.