ЗАДРА̀ЗНЯМ1, -яш, несв.; задрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да дразня; задразвам. Седим си така и по едно време флейтата задразни ухото ми с няколко фалшиви ноти. Ал. Константинов, БГ, 129. задразням се, задразня се страд. и взаим.

ЗАДРА̀ЗНЯМ СЕ несв.; задрàзня се св., непрех. Започвам да се дразня; задразвам се.

ЗАДРА̀ЗНЯМ2, -яш, несв.; задрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Раздразвам. Кога не го [носорога] задразни человек, не му струва нищо. П. Берон, БРП, 102. Следувам да преравям архивите ѝ. Понякога между техния прах откривам предания, истории, спомени от нрави любопитни, които задразнят любопитството ми. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 186. При това треба, когато слушаш даскала в школата, да се пазиш да не махаш главата си и да си мърдаш снагата, защото това задразня твоите соученици. Р. Попович, Х, 125. задразням се, задразня се страд.

ЗАДРА̀ЗНЯМ СЕ несв.; задрàзня се св., непрех. Остар. Раздразвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)