ЗАДРА̀СКВАМ1, -аш, несв.; задрàскам, -аш и задрàщя, -иш и (остар.) -еш, мин. св. задрàщих, св., прех. и непрех. Започвам да драскам, да дращя. Кучето пробягна хармана. Спря се пред плевнята и задраска с крака. М. Яворски, ХСП, 311. Тотка беше настръхнала като котка и стръвно задраска Иваница по лицето. К. Петканов, ЗлЗ, 246. Едно от кучетата задращи на вратата. К. Петканов, П, 57. Найден бавно тръгна към къщи. Щом влезе в двора и затвори портата, изведнъж изтрезня. Спря се до прозореца на Елена и леко задраска по стъклото. В. Геновска, СГ, 117. Той нито мисли повече, грабна перото с трескава бързина и задраска по хартията. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 174. задрасквам се, задраскам се и задращя се страд., възвр. и взаим.
ЗАДРА̀СКВАМ2, -аш, несв.; задрàскам, -аш и задрàщя, -иш и (остар.) -еш, мин. св. задрàщих, св., прех. Унищожавам, заличавам с черта, с драскане нещо написано, за да не се чете, да не е валидно; зачертавам2, зачерквам. Добри пишеше на черната дъска, но често, твърде често трябваше да задрасква и да поправя. Сп. Кралевски, ВО, 139. Бардаров отбеляза десетина цифри върху кутията и бързо ги задраска. Д. Калфов, Избр. разк., 115. Борис обиколи етажите, извади тефтерчето си и задраска имената на четирима души. Д. Димов, Т, 38. А учителят, щом види, че го няма Мишо Грозданов, ще му задраще името и – край! Свърши се с неговото учение! А. Каралийчев, ТР, 8. задрасквам се, задраскам се и задращя се страд.