ЗАДРЕБНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; задребня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Започвам да дребня, да ситня; заситнявам. Когато по калдъръма на старата калоферска улица задребни магарето, Момчил вече броеше до хиляда. З. Сребров, МСП, 95. И Дельо задребни колкото сила има, като обръщаше глава и викаше с всичката си сила: – Не знам, бре, не знам! Ст. Чилингиров, ПЖ, 135. Ту премалнявал [славеят] излека / и счувал ся кат свирка на лъка, / ту отведнъж па зачестявал / и чип-чи-чип-чи задребнявал, / та с ясен глас горите огласявал. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 8, 131. Стопанката задребни лука за яденето. ● Нар.-поет. Дребна <ми> роса задребни. И ми задребни дребна ми роса, и ми спадна темна мъгла. Нар. пес., СбНУ Х, 9.