ЗАДРУГАРУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да другарувам с някого; задружа1. Търпението и теглото той беше превзел сякаш от воловете, с които от дете е задругарувал. Т. Влайков, Съч. II, 91. Задругарува с лоши хора и се пропи.
