ЗАДРУ̀ЖНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от задружен; дружност. Виждах, че разговорът дълбоко ги засяга и че въпреки подмятанията и повишения тон помежду им цари задружност и разбирателство по основните въпроси. Л. Станев, ПХ, 53. Всеки отделен рицар с години се обучавал във военно изкуство. Въпреки това рицарската войска като цяло не била много боеспособна, защото ѝ липсвала дисциплина и задружност. Ист. VI кл, 22. Задружност в работата.