ЗАДРЪ̀ЖКА ж. 1. Обикн. спец. Задържане, възпиране нормалния ход или работа на нещо. – Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии – разбирате ли? Ем. Манов, ДСР, 487. През време на едногодишната работа на групата по наша вина няма нито една задръжка на авиационната техника. НА, 1959, бр. 3426, 2. Предпазителят на затвора е отляво, а на рамата под предпазителя е лостчето за задръжка на затвора. Д, 2009, бр. 16 [еа]. // Спец. Забавяне в развитието на нещо. Задръжка в психическото развитие.
2. Предмет, приспособление, който служи да задържа, възпира нормалния ход или работа на нещо. // Предмет, който задържа, подпира нещо. До огнището в един пезул бяха наредени десетина книги, големи и малки, все подвързани и стегнати с медни задръжки. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Сред море от мъгли и облаци се издига бял прах, наподобяващ айсберг. Дебели навеи пресен сняг. Дребна някаква задръжка едвам крепи натрупани преспи, надвесени като козирка над преспата. Бл. Димитрова, Лав., 259.
3. Спънка, пречка, която временно задържа, възпира, забавя осъществяването на нещо. Задръжка се получава и при мандрата. Солидната ѝ врата създаде сериозни грижи на групата, която беше отделена да се справи с нея. Сл. Трънски, Н, 193. Задръжки от организационен характер.
4. Обикн. мн. Волево усилие, което спира, задържа някого да направи нещо. Тоест, когато човек е пиян, задръжките на съзнанието му отпадат и той казва онова, което мисли и чувствува съвсем искрено. Д. Ангелов, ЖС, 147. Ние, хората на старата генерация, които носим в себе си задръжките на еснафската и буржоазна психика, никога не ще изпитаме наслаждението, което идещите след нас ще пият от разсъбличането на своята душа. Д. Казасов, ВП, 495. Излязоха навън, почти мълком извървяха разстоянието до общежитието. Обитателите му вече се бяха прибрали и шумяха, споделяха без задръжка съботните впечатления и преживелици. Б. Болгар, Б, 22. Вътрешни задръжки. Морални задръжки.
5. Мед. Застояване, задържане на телесни течности, вода, храна в орган, организъм, обикн. свързани със заболяване; застой. Десетина дни след стрептококовата инфекция се появяват първите симптоми, които са последица от задръжката на течности в организма на болния. Дар, 2005, бр. 17 [еа]. Задръжка на урина. Задръжка на вода.
6. Физиол. Процес в нервните клетки, който ограничава или премахва възбуждането; задържане. Втори важен принцип в работата на главния ни мозък е принципът на възбуждението и задръжката. Заспиването не е нищо друго освен разпространяващ се по кората на главния мозък процес на задръжка. К, 1967, кн. 3, приложение, 16. Извадете бележника си и запишете в него с няколко думи приблизително какво е онова, което желаете да си спомните. Самото записване вече намалява задръжката, освобождава нервната система от напрежението. К, 1970, кн. 7, 19.