ЗАДРЯ̀МВАМ, -аш, несв.; задрèмя, -еш, мин. св. задря̀мах, св., непрех. За човек или животно – унасям се в дрямка. Слънцето припича и аз леко задрямвам. Събужда ме силен изплашен вик. П. Незнакомов, МА, 48. Отначало се мъчеше да не затваря очите си, но клепачите ѝ все повече и повече натежаваха и тя задряма. Тарас, СГ, 149. Задрямах, но усещах, през съня си всичко, каквото ставаше и се раздвижваше наоколо. П. Михайлов, МП, 25. Бенковски не лягаше да спи. Той задрямваше по няколко минути на стола и щом се събудеше, викаше на стопанката на къщата да прави кафе. З. Стоянов, ЗБВ I, 386. Печката бързо се разпали и дори котката задряма и спря да мърка. М. Грубешлиева, ГР, 121.