ЗАДУМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; задумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. задумтя̀л, -а, -о, мн. задумтèли, св., непрех. Рядко. Задумквам. Гайда писна наблизо, някъде отекна кларнет, задумтя и тъпан. А. Христофоров, О, 65. – Трифоне, не четеш ли вестниците, хората от Европата току се ежат, хвалят се кой повече хора може да избий. В Балканската война задумти оная ми ти артилерия и вредом леш прави. М. Яворски, ХСП, 128.