ЗАДУ̀МЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Замислен, угрижен. Васил се върна пак при Величка, когото намери доволно задумчив. Васил бе осмян, тая усмивка поободри Величка. Ил. Блъсков, ДБ, 59.
– От рус. задумчивый.
