ЗА̀ДУХА1, мн. няма, ж. Разг. Задух1. В безмълвната тишина на нощта, напоена с лятна задуха, нищо друго не се чуваше освен песента на щурците. Й. Йовков, Ж 1945, 171. Тежка юнска жега трепереше във въздуха и всичко умърлушено мълчеше в задухата. Елин Пелин, Съч. I, 88. Зноят и задухата тежаха върху гърдите, сякаш въздухът беше горяща течност. Ст. Загорчинов, ДП, 431. И тогава той виждаше пак страшната действителност – претъпканата килия, задухата, мъждивата лампичка, решетките зад мъничкото прозорче. Г. Караславов, Т, 88. Вмирисаният на изгорял бензин нощен въздух ми се струва като свеж пролетен полъх след задухата на мизерното салонче. Б. Райнов, ГН, 71.
ЗА̀ДУХА2, мн. няма, ж. Остар. Задух2. Татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86. Някои от тях [„американците“ от нашето село] са позастарели, други са болни и досега не могат да се отърват от задухата и ревматизма. К. Калчев, ПИЖ, 56. Филип усещаше задуха, сякаш мъглата на есенната нощ се бе натъпкала в дробовете му. Ем. Манов, БГ, 82. Насилих се да надам отчаян вик, но в този момент около шията ми увиха една дълга кърпа и като я стегнаха до задуха, натъпкаха свободните ѝ краища в устата ми и в полусъзнание сетих страшни удари по тялото си. Ал. Константинов, Съч., 137.