ЗА̀ДУША ж. Диал. Задушница, задуши.
◊ С людско блюдо задуша. Диал. Ирон. За проявена щедрост с чужди средства, за самоволно разпореждане с чужди блага, средства.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАДУ̀ША1. Вж. задушвам1 и задушам.
ЗАДУ̀ША2. Вж. задушвам2.
ЗАДУША̀1. Вж. задушавам1.
ЗАДУША̀2. Вж. задушавам2.