ЗАДУША̀ВАМ1, -аш, несв.; задушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Умъртвявам човек, животно или птица, като прекъсвам достъпа на въздух, обикн. чрез притискане на гърлото или запушване на устата и носа; удушавам. – Молла Хазредин, който ти даде хляб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията. М. Георгиев, Избр. разк., 118. Полицейският старши бързо се метна на врата му, едва не го задуши и думите замряха недоизказани в устата на учителя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 24. Тя [лисичката] беше жива. Двете дъги на капана бяха я хванали през врата, но не бяха я задушили. Ем. Станев, ЯГ, 44. – Кълна ти се в името на св. Харалампия, че ща да та задуша като куче! – викал сърдито дядо Либен. Л. Каравелов, Съч. II, 108. // Ставам причина за смъртта на някого, като запушвам, запълвам дихателните му пътища и прекъсвам достъпа на въздух в тях. Тая сутрин дойдоха да ми съобщят, че току-що бе умряла Божана Бенкова. Внезапно, буйно кръвоизлияние бе я задушило за две-три минути. Д. Талев, ЖС, 389.
2. За болест, силна физическа болка и под. – затруднявам или прекъсвам за кратко време нормалното дишане у някого, като му преча свободно да поема въздух. Къбръзлията спря да поеме дъх. Пристъпът на астмата, от която страдаше напоследък, го задуши. Той почервеня още повече, затресе се, после побледня. Ст. Дичев, ЗС I, 49. Веднъж, когато кашлицата беше съвсем задушила майка му и тя вече не ставаше от одъра – вуйчо му стъпи за първи път у тях. Кр. Велков, СБ, 9. Ударът в гърдите ме задуши. Усетих, че краката ми се подгъват, политнах назад и за малко не се строполих на пода. // За дим, газ, миризма, замърсен или горещ въздух и под. – като дразня дихателните пътища, затруднявам нормалното дишане у някого, не му позволявам да диша свободно; задавям2. – Не можем повече да копаем без маски! Наближихме нашите другари, чухме вътре слаби гласове, ала димът ни задуши. А. Каралийчев, СР, 115. Миризмата на най-разнообразни парфюми, на коняк, тютюн, пот и каучук съвсем задуши Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Изгнилата трева наоколо тъй лошо замириса, че щеше да го задуши. Как е понасял толкова дни тая миризма. К. Петканов, Х, 113. Лютата юлска жега палеше нетърпимо и задушаваше гърдите на бедните смъртни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 115. // Затруднявам или прекъсвам за кратко време нормалното дишане на някого, като спирам достъпа на въздух с прегръдка или целувка. Динчовите ръце посягат към нея. Те я държат, не я пущат да си отиде, ще я задушат. Ето тя няма вече глас, иска да извика, а не може. А. Каменова, ХГ, 134. Той сложи бързо ръце на рамената ѝ, намери отбягващите го устни, задуши я в хищна целувка. Г. Райчев, ЗК, 204. // За сълзи, плач и под. – затруднявам дишането у някого, като предизвиквам усещане, че засядам в гърлото му; задавям2. Срам го беше да заплаче, а сълзите го задушаваха вече... Г. Караславов, СИ, 308. – Е де, бате, нищо няма. Не се грижи, свои хора сме, ще те приберем, ще те вземем у нас – и повече не можа да каже, защото го задуши плач. Й. Йовков, ЖС, 200. Тя понечи да тръгне към другата стая и да прибере детето си, но помисли, че той наистина имаше право и сила да се държи така, и сълзи задушиха гърлото ѝ. Кл. Цачев, ГЗ, 59.
3. Прен. За много силно чувство, вълнение и под. – предизвиквам усещане у някого, че не може да диша, да поема въздух под напора, силата на това, което изпитва или преживява; задавям2. Диньо гледаше нагоре към прозорчето, хапеше нокътя на лявото си кутре и усещаше как мъка, злоба и отчаяние притискаха гърдите му и го задушаваха... Г. Караславов, Тат., 161. Останахме сами. Може би от голямата, още неизживяна радост или от непоносимо силното вълнение, което задушаваше гърдите ми, не можех нищо да продумам. П. Михайлов, МП, 15. Теофил целият се сдърви. Задушаваше го бяс, от гърдите му не можеше да излезе ни звук. А. Дончев, СВС, 726. Очите на стария иконописец се изпълниха със сълзи, мъка задуши гърдите му. Й. Йовков, Ж 1945, 94.
4. Прен. Спирам, потискам развитието, проявата на нещо, обикн. за да го премахна или унищожа. Малката фабричка започна да расте и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси, които се опитваха да я конкурират. Д. Димов, Т, 137. Турският феодален строй тежи най-много на занаятчиите и на селяните. Той задушава тяхното икономическо и политическо развитие. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. И аз не мога да не изказвам високо своето най-голямо негодувание за тази нечута тирания на правителството, което иска да задуши всеки свободен глас у мислящите хора. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 30. Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка – личната свобода. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68.
5. Прен. За човек – потискам, заглушавам в себе си някакво чувство, настроение или психическо състояние, като не му позволявам да се прояви, да намери външен израз; потушавам. Вакрил работеше мълчаливо. Не роптаеше, не се оплакваше и по унесеността му, и по раздразнителността му, която се мъчеше да задушава и да прикрива, тя съдеше колко му е необходимо да си отдъхне. Г. Караславов, ОХ IV, 454. Тя вървеше подир Борис, стараейки се да задуши, да не издаде тъжното си озлобено чувство срещу някаква несправедливост, с което я изпълваше тази къща. Д. Димов, Т, 186-187. Лейтенантът се привдигна и от това ръката му се протегна напред. Хванах го за здравата и я стиснах силно, без да мога да задуша чувствата, набрани в гърдите ми. С. Северняк, ОНК, 72. И за да задуши вълнението си, като вдигна недопитата си чаша, прибави: – Пия за здравето на моя славен господар! Ив. Вазов, Съч. ХIV, 87. // Преча на нещо, спирам нещо (желания, думи, плач, мисли и под.) да се изразява или да се проявява външно; потушавам, потискам. Това мрачно, кишаво време, което дойде изведнъж, притисна и скова Тъкачев. То го гнетеше, тежеше му и задушаваше ония възторжени пориви на сърцето, които сега му бяха толкоз нужни. Г. Караславов, ОХ, 213. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава и задуши думите му. Елин Пелин, Съч. II, 23-24. Норето се събуди и заскимтя. Иванка я притисна до гърдите си и задуши плача ѝ. П. Здравков, НД, 249. Във врявата се смеси / човешко пъшкане; тя миг го задуши / и стихне. К. Христов, ЧБ, 319.
6. Прен. Обикн. за бурен, плевел – не давам възможност на растение да израсте и да се развие нормално; заглушавам1. Земята бе опръхнала, а тревата заплашваше да задуши царевицата. К. Петканов, МЗК, 211. Ала житото я никне тук-таме, я бурените задушават всяко зрънце... Кр. Григоров, Н, 112. Завена посред лято дъбче младо, / и бързо с жълта шума се покри: / ех, задуши го глупавото стадо / на буките, що владат тез гори. К. Христов, Кр, 43. задушавам се, задуша се страд.
ЗАДУША̀ВА МЕ несв.; задушѝ ме св., непрех. 1. Загубвам способността си да дишам или спирам да дишам поради недостиг на въздух. – Още нощес трябва да е умрял. Ето, задушило го е. Искал е да освободи врата си. М. Грубешлиева, ПП, 129.
2. Дишам трудно, с усилие поради някакво болестно страдание, силна болка, удар, плач и под. Нали знаеш, че всяка пролет и есен страдам от гърло. Пък нали ти казвам, боли, брате, задушава ме, не мога плюнката си да преглътна. Чудомир, Избр. пр, 250-251. От силния и продължителен плач почна да го задушава. Б. Шивачев, ПЮА, 232. Тя се почеса по шията, разкопча си яката на блузата и усети, че ѝ поолекна, удари я хлад. Но само за миг. Шията ѝ пламна пак, задуши я, устата ѝ съвсем изсъхна. Г. Караславов, Тат., 261.
ЗАДУША̀ВАМ СЕ несв.; задушà се св., непрех. 1. Умирам от недостиг на кислород във въздуха, който дишам. Напил се и неизгасената цигара подпалила юргана. Той се беше задушил. Д. Кисьов, Щ, 468.
2. Прекъсвам, спирам за известно време дишането си поради недостатъчен приток на въздух, вследствие на някакво болестно състояние, силна физическа болка, удар и др. Той изхриптя, задуши се, вратът му порозовя от напрежението, но като се изкашля, заклати се цял и дигна високо ръка. Г. Караславов, ОХ IV, 264-265. Ръцете ѝ трепереха, задушаваше се и понякога болежката стигаше чак до припадане. Разбира се, госпожа Бонка кълнеше болестта си и се оплакваше от нея на всички познати, дори и на непознати. Г. Райчев, ЗК, 10.
3. Дишам трудно, със затруднение поради недостиг на чист въздух, голяма горещина, неприятна миризма и под. Той се задушаваше в чимширите, пъхнал главата си между гъстите клончета. К. Калчев, СТ, 58. Ян Бибиян и Калчо се задушиха от тая суха топлина, която идеше и отгоре, и от напечените скали. Елин Пелин, ЯБЛ, 85.
4. Прен. Имам усещане, че дишането ми се затруднява поради много силно психическо преживяване, вълнение и под. Герасим се задушаваше от злоба, та дори не се извърна да види като как изглеждаше неговият нощен гост. О. Василев, ЗЗ, 87. Ароматът премина като огън през ноздрите ѝ, бързо изпълни гърдите ѝ, сърцето ѝ сякаш спря да тупти, после младата жена отново усети ударите му – тежки, бавни, замиращи, тя се задушаваше от неизпитано наслаждение. Д. Талев, ПК, 318.
5. Прен. Нямам възможност да се развивам, да се изявявам поради потискащите условия на средата, в която се намирам, живея. За какво бе водил той борба? За справедливост и свобода? Тук имаше недоразумение. Не беше ли се борил срещу еснафите, простаците, властниците, без да разбира, че воюва за собственото си спасение против един свят, в който се задушаваше? Ем. Станев, ИК III и IV, 430. // За думи, глас и под. – не мога да се проявя външно докрай, напълно, поради силно чувство, вълнение и под., което ми пречи, спира ме; потискам се, потушавам се. Думите на стареца се задушиха от вълнение. Елин Пелин, Съч. III, 39. Той с мъка поизви главата си и пришушна с глас, който се задуши в гърдите му. Ив. Вазов, СбНУ II, 66.
6. Прен. За растение – нямам възможност да раста и да се развивам нормално поради това, че съм заобиколен с плевели. Младите царевички се задушаваха сред пирея и синапа.
ЗАДУША̀ВАМ2, -аш, несв.; задушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Варя нещо (месо, зеленчуци и др.) в захлупен съд, без или с ограничен достъп на въздух, под въздействието на сгъстена пара. Колко хубаво посрещнаха те миналата Нова година! Майка му бе задушила заека – от огнището идеше приятна пара на задушено. З. Сребров, Избр. разк., 118-119. Беше късна вечер и Садет бързаше да нареди масата. Намерила и задушила младо телешко, тя се радваше, че ще му го поднесе гарнирано с ориз. Б. Несторов, АР, 242. задушавам се, задуша се страд.
ЗАДУША̀ВАМ СЕ несв.; задушà се св., непрех. За ястие – варя се в захлупен съд без или с ограничен достъп на въздух, под въздействието на сгъстена пара. Зеленчуците като спанак, лапад и др. след измиването им само се попарват с вряла вода и след като се задушат и омекнат, се пасират през телено сито или цедка. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 133. Каша от коприва се приготвя, като най-напред копривата се изчиства и измива и след това се слага да се задуши с малко вода, докато поуври.