ЗАДУША̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от задушавам1 и от задушавам се. Коста направи крачка напред и ръцете му се протегнаха, като че искаше да стисне до задушаване тънкия врат на тоя неприятен господин. Д. Спространов, С, 70. Към Петето стана още по-милозлива, често го прегръщаше до задушаване, целуваше го и му шепнеше галено. Г. Караславов, Тат., 40. Дванайсет дни се бори Лазар Глаушев със смъртта, това беше продължително, безкрайно задушаване, гърдите му се напрягаха жадно за повече въздух, а болката сковаваше пронизания му дроб. Д. Талев, ЖС, 442. Някаква страшна тежест притискаше гърдите ми и стягаше гърлото ми до задушаване. Св. Минков, ПК, 6. Може би Малеев е трябвало именно тъй да постъпи: за да спаси петстотин декара пшеница от задушаване, пожертвувал е една дузина овце. Ст. Марков, ДБ, 34. Задушаване на свободното слово.
ЗАДУША̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от задушавам2 и от задушавам се. При задушаване омекването на продуктите се дължи на действието на парата. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 110.