ЗАДУ̀ШАМ, -аш, несв.; заду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Задушавам1, задушвам1. Никаква принуда няма да ни натиска и задуша докрай пощенките. Й. Грудев, СП (превод), 143. Дълго гледах кат задушах / трепета си на душата. Ив. Вазов, Съч. IV, 153. задушам се, задуша се страд.
ЗАДУ̀ШАМ СЕ несв.; заду̀ша се св., непрех. Остар. и диал. Задушавам се, задушвам се. Изложен нацяло към юг, задушах се. Не, не е възможно човек да си помисли една толкоз тежка горещина. Др. Цанков, ТМ (превод), 60.