ЗАДУ̀ШАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от задушам и от задушам се; задушаване1, задушване1. Най-после тръгнахме от Виена и аз можах да се влека до Брук. Там задушането ми се усили. Др. Цанков, ТМ (превод), 220.
