ЗАДУ̀ШВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от задушвам1 и от задушвам се; задушаване1, задушане. Отровата на привидно безстрастните влечуги [змиите] е толкова силна, че безцветната капка от зъба на кобрата например причинява бърза парализа на мускулите и смърт от задушване. Св. Минков, ДА, 81. Мислите му течаха със силата и буйността на един пролетен поток, устремен от планинските висоти, подир многомесечен плен и задушване под зимния лед. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 174.
ЗАДУ̀ШВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от задушвам2.